The Financial Times

България върви към предсрочни избори, след като на 20 февруари премиерът Бойко Борисов обяви оставката си след десетдневни протести срещу високите сметки за електричество, които през януари надвишиха 100 евро. Сумата е значителна част от месечните доходи в страната, където средната месечна заплата е едва 387 евро, а средната пенсия 150 евро. Въпреки решението на Борисов да се оттегли протестиращите няма да бъдат укротени и изглеждат решени да дадат жега на енергийния сектор.
Първата реакция на Борисов в началото на протестите бе да ограничи щетите и бързо уволни началника на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), Ангел Семерджиев. По-късно, след като това не успя да успокои обществеността, той се опита да жертва непопулярния си министър на финансите Симеон Дянков.
В крайна сметка, след насилието във вторник вечерта и двата случая на самозапалване Борисов изненада дори собствения си кабинет, като обяви оставката си. Това решение вероятно бе мотивирано от желанието да защити партията си ГЕРБ от отрицателни последствия преди парламентарните избори, които трябваше да се проведат през юли.
Борисов заяви, че ще откаже, в случай че президентът Росен Плевнелиев му предложи да сформира следващия кабинет. Никоя друга парламентарно представена партия обаче няма реалистични шансове да получи мнозинство, така че временното правителство и предсрочните избори са най-вероятният изход от ситуацията. Изборите може да бъдат проведени не по-рано от средата на април, около 10 седмици по-рано от изтичането на мандата на досегашния кабинет.
Преди оставката на Борисов бяха отправени призиви за национализиране на енергийните разпределителни дружества като стъпка към намаляване на цените на електроенергията. През 2004 година българското правителство приватизира компаниите за електроразпределение и оттогава дружества на австрийската EVN и чешките ЧЕЗ и Енерго-про контролират пазара.
Националистите от „Атака” и ВМРО с радост обещават на избирателите, че ще национализират тези компании. Въпреки това, изпълнението на подобни обещания няма да е лесно. България вече е обект на процедура от страна на Съда на ЕС, защото все още не е изпълнила Третия енергиен пакет – европейска директива, която цели либерализирането на енергийните пазари.
С това обаче трудностите пред чуждестранните енергийни компании в България не свършват. След като правителството на Борисов отхвърли призивите за национализиране на енергоразпределителните дружества преди оставката си, ДКЕВР започна процедура по отнемането на лиценза на чешката компания ЧЕЗ.
Тези дружества за обществени услуги едва ли ще бъдат единствената жертва на обществения гняв и политическото търсене на изкупителна жертва, тъй като енергийният сектор като цяло се очертава като централна тема на предстоящата кампания.
Производителите не електричество от възобновяеми източници ще почувстват особено силно жегата. Преди да се оттегли, Борисов намекна, че цените на електричеството може да се понижат с 8%, ако в изчисленията сравнително скъпата енергия от възобновяеми източници бъде заместена от евтината ядрена енергия.
Подобен ход ще нанесе поредния удар на компаниите, работещи в сектора на възобновяемите енергийни източници, които бяха притиснати в края на 2012 година от въвеждането на такса за свързване към електропреносната мрежа. Както ЧЕЗ, така и EVN са сред основните инвеститори в българската индустрия на слънчевата енергия, сред които има и други крупни играчи като малтийската ACF Renewable Energy (с най-големия соларен парк в страната), както и Enel и AES, притежаващи вятърни паркове. Ако следващото правителство реши да намали субсидиите за сектора, тези и други компании може да преосмислят плановете си.