В писмо до Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), свързано с поставянето под специален надзор на „Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) и „Креди Агрикол България" ЕАД, националният омбудсман подчертава изключителната важност и тежест на последиците от условията на надзора върху гражданите.

Константин Пенчев пише, че в институцията на омбудсмана ежедневно постъпват жалби от хора - български и чужди граждани, които имат сметки в „КТБ" АД. Много често средствата по тези сметки са от пенсии или заплати; пари, събирани цял живот; средства, необходими за операция, лечение или медикаменти, включително и пари, превеждани от стотици граждани в дарителски сметкиза лечение извън страната; средства за издръжка на студенти в чужбина; има случаи на платена частично сума за покупко-продажба на жилищен имот, а сделката не може да бъде осъществена поради блокиране на средствата по сметка в банката, като купувачът не може да изпълни задължението си изцяло и търпи имуществени вреди.

Омбудсманът пояснява, че не оспорва необходимостта от специален надзор, разбира и стремежа на БНБ да получи възможно най-пълна и подробна информация за състоянието на двете банки.

„Големият брой засегнати съдби на хората обаче и убеждението, че държавата би трябвало да има механизми, чрез които да защити интересите на гражданите си, ме накара да направя много внимателен анализ на законодателството в тази област. Категоричното ми мнение е, че БНБ има възможност да приложи много по-гъвкав подход, вместо да стои пасивно и да чака шест месеца, за да предприеме някакви действия в защита на хората, вложили парите си в двете банки, тъй като са вярвали, че БНБ внимателно следи за банковата стабилност в страната. Подозирам, че е сериозна вероятността и всички зесегнати от това бездействие да спечелят евентуални дела за причинените им вреди, като обезщетенията ще бъдат платени от всички данъкоплатци", предупреждава Пенчев.

Той цитира чл. 115, ал. 1 от  Закона за кредитните институции (ЗКИ), според който банка, при която е налице опасност от неплатежоспособност, се поставя под специален надзор, за да се оздрави. С оглед на постигането на тази цел чл. 116, ал. 2 от ЗКИ дава възможност на БНБ да предприеме различни  мерки, включително да спре за определен срок изцяло или частично изпълнението на всички или на някои от задълженията на банката.

„Не приемам обаче, че волята на законодателя е била при специален надзор БНБ да спира за целия срок на надзора, който може да е 6 месеца, изпълнението на всички задължения на банката изцяло. Подобно разбиране влиза в противоречие и с разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗКИ, съгласно която БНБ задължително отнема издадения лиценз на банкапоради неплатежоспособност, когато тя не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време" - категоричен е омбудсманът.

Константин Пенчев апелира БНБ като институция, определяща срока и условията на специалния надзор, да прояви повече гъвкавост, за да се смекчи поне в определена степен положението на вложителите, които понасят негативните последици от предполагаемото лошо управление на банката, а единствената им вина е, че са се доверили на нейната стабилност и на факта, че според закона БНБ би трябвало да следи ежедневно за тази стабилност.