Нако МИНЧЕВ

От няколко седмици насам, в редица интернет-сайтове може да се прочете стенограмата от срещата между министъра на отбраната Аньо Ангелов и пилоти от авиобазата в Граф Игнатиево, провела се на 8 ноември 2012 в присъствието на началника на отбраната генерал Симеон Симеонов, от която се вижда драматичното разминаване във визиите на министъра и неговите подчинени относно сегашната ситуация в българската военна авиация и нейното бъдеще (виж http://pianews.eu/commentaries/20121121/news-115650).

На този фон изглеждат още по-смущаващи многобройните съобщения в медиите, във връзка с решението на българското правителство от края на 2012 да разреши преговорите за закупуване на употребявани изтребители. При това като "фаворит" в тези преговори се очертават португалски самолети "трета употреба" F-16, блок 15. Те са били използвани от американските военновъздушни сили през 1984-1994, след това са консервирани в продължение на пет години, а през 1999 са продадени на португалските ВВС, където изтребителите са модернизирани по стандарта MLU (Mid-life Update), включващ модернизация на кабината до стандартите на по-новите модели F-16, модернизация на радара, подобряване на системата за обмен на данни и нови системи за електронна война.

Сега девет от тези самолети се предлагат на България за 700 млн. лв. (471,9 млн. долара), при положение, че преди 14 години португалците са платили за 25-те купени тогава F-16 само 180,6 млн. долара. Тоест, ако сделката се реализира, ще платим за един самолет седем пъти повече, отколкото навремето Португалия.

Интересно е, че на закономерният въпрос, защо ни е да купуваме тези стари 30-годишни самолети "трета ръка", министър Ангелов отговаря, че "самолети на старо са например МиГ-29, които са купени 80-те години и които не са претърпели никаква модернизация...".

В тази връзка си струва да цитираме един сравнителен анализ между качествата на самолетите MиГ-29, с които разполагат днес българските ВВС, и американските F-16, публикуван в авторитетното немско авиационно списание Flieger Rewue през 1998. Статията на Михаел Норман е озаглавена Viреr gеgеп Shwalbe ("Лястовицата срещу Пепелянката") и е преведена от известния наш авиоексперт Иван Бориславов от списание "Криле".

Според Норман, по отношение на маневреността, МиГ-29А при максимална полетна маса има относително натоварване 337 kg/m2, докато F-16А има натоварване 394 kg/m2, а F-16С - 425 kg/m2. МиГ-29А има ъглова скорост на виража 22,8 градуса за секунда, а F-16А има 21,5 градуса за секунда. Логично е, че F-16С ще има още по-малка ъглова скорост на виража. Тоест, тук предимството е за МиГ-29.

По отношение на ускоряемостта, която е функция на единица маса, отнесена към единица тяга, развивана от двигателя, при МиГ-29А това съотношение е 90 kg/kN, а за новите F-16С (Блок 50) съотношението е 92 kg/kN. Тоест, макар и малко, предимството и тук е за МиГ-29.

Заради своята скороподемност МиГ-29 е наречен от пилотите „Лястовица".По руски данни, самолетът се изкачва с 334 m/s, докато F-16 се изкачва с 294 m/s. Според други източници обаче, скороподемността на F-16 е само 215 m/s. Тъй като данните на производителите и потребителите на самолетите много често се разминават чувствително, трудно е да се каже кои са верните. Въпреки това е съвършено ясно, че F-16 изобщо не може да се мери с МиГ-29 по скороподемност.

По отношение на маневреността МиГ-29 е по-добър по всички показатели. Разбира се, с изключение на скороподемността, разликите не са чак толкова големи и един наистина добър пилот може да ги компенсира с нивото на подготовката си. За да победи, летецът изтребител трябва да избере такъв начин на водене на боя, при който неговият самолет ще е по-добър. В маневрения въздушен бой пилотите на F-16 търсят преди всичко битка по хоризонтала, докато МиГ-пилотите предпочитат предимно боя по вертикала. Но и на хоризонтали F-16 трябва да поддържа доста голяма скорост, докато МиГ-29 може да запазва много ниска скорост във виража.

По отношение на надеждността по време на полет, по принцип един двудвигателен самолет е винаги по-надежден от еднодвигателния му конкурент. По този параграф МиГ-29 също превъзхожда F-16. При излизане на двигател от строя по технически причини или в резултат на поражение от оръжието на противника, еднодвигателният самолет е загубен, докато двудвигателният при благоприятни условия би могъл да се прибере на своето летище и на един двигател.

По отношение на въоръжението, при един фронтови изтребител то трябва да отговаря на условията за действия „въздух-въздух" и „въздух-земя". За действия в режим „въздух-земя" F-16 има богат набор от оръжия. Той включва управляеми и неуправляеми бомби и ракети, както и противорадарни ракети.

Благодарение на електрониката той може да разчита на точно поразяване на точкови цели. В противовес на това МиГ-29 („класическият" вариант 9-12А) използва за действия „въздух-земя" само неуправляеми бомби и ракети. Бойното натоварване на МиГ-29 е 2,3 t срещу 4,5 t на F-16. В същото време обаче, модернизираните МиГ-29 имат значително увеличен боен товар (М-вариантът носи 4,5 t, СМ/СМТ-вариантът - 4t), докато F-16 в това отношение е достигнал своя предел.

Във въздушния бой и двата самолета използват модерни радиоуправляеми ракети за средни далечини. МиГ-29 използва ракети Р-77 с далечина на стрелба на големи височини до 100 км. F-16 може да използва ракетите АIМ-120 АМRАAМ с далечина на стрелбата на голяма височина 75 km В боеве на насрещни курсове на разстояния около 60 km МиГ-29 използва полуактивни ракети Р-27Р, а F-16 - АIМ-7М Sparrow с далечина на стрелба около 45 км. За близък бой на МиГ-29 стоят ракетите Р-73А, може би най-добрите за момента ракети от този клас с инфрачервено насочване. Те не само че имат по-голяма далечина на стрелба от своите западни конкуренти, но имат и по-широк конус (ъглов обхват) на търсене на целите и по-голяма маневреност, а бойната глава има по-голяма поразяваща способност от бойната част на АIМ-9L/М Sidewinder (основната американска ракета за близък бой). Друг плюс във въоръжението за МиГ-29 е по-голямата далекобойност на оръдието и неговият „по-тежък" калибър - 30 срещу 20 mm. Същевременно точността на оръдейния огън на МиГ-29 е по-висока, благодарение на лазерния далекомер, който позволява изготвянето на много по-прецизни данни за стрелбата.

По отношение на авиониката, много важен елемент от авиониката на един самолет са неговите „сетива" - сензорите. Основен сензор за всеки изтребител е неговият радар. Радарът Н019Е на МиГ-29 има ъгъл на търсене по хоризонтала (азимут) 140°, а радарите АРG-66 на F-16А и АРG-68 на F-16С имат ъгъл на търсене 120°. За далечината на откриване на Н019E може само да се каже, че е около и над от 100 км. АРG-66 има далечина на откриване 85 km, а АРG-68 - 148 km МиГ-29 открива изтребител на далечина 60-70 km F-16А открива аналогична цел на 50-60 km Безспорно предимство на МиГ-29 е наличието на инфрачервен сензор (квантова оптикоелектронна станция), липсващ на F-16. За пилотите от Luftwaffe това е един любим уред, позволяващ да се „види" целта на отдалечение до 20 km. Инфрачервения сектор на новия МиГ-29М трябва да имат трикратно по-голямо разстояние на откриване.

Следващото предимство на МиГ-29 в близкия въздушен бой е нашлемната система за управление на оръжието. С помощта на шлема МиГ-пилотът може да атакува и порази цели, които са извън „конуса" на ъгъла на откриване на сензорите. Така, по време на тренировъчни въздушни боеве в учебния въздушен полигон на НАТО Дечимоману на остров Сардиния немски пилоти с комбинацията от нашлемна система и ракети Р-73А побеждават във всички схватки своите натовски колеги, летящи на други типове изтребители.

Като цяло електрониката е трудно да се оцени. Развитието на техниката прави системи, които вчера са били модерни, днес да изглеждат остарели. В тази светлина трябва да се разглеждат оплакванията на Luftwaffe-пилотите от трудностите с радара на МиГ-29. Но немските МиГ-ове са произведени през 1987 и разполагат със системи с доста ограничени възможности. Новите руски радари, които получават модернизираните самолети МиГ-29, са с многократно повишени възможности. Същото важи и за американските радари.

В крайна сметка, според Михаел Норман МиГ-29 е по-добър, (макар и малко) от F-16.

При това положение, можем само да се питаме, защо страната ни (която е най-бедната в ЕС) се готви да замени своите стари, но добри руски самолети, със също толкова стари, но "малко по-лоши" американски изтребители, и то плащайки за това подобна безумна цена (за справка, цената на нов МиГ-29 е под 30 млн. долара, т.е. той е почти два пъти по-евтин от 30-годишните самолети F-16, "трета употреба", които възнамерява да купим от Португалия)?