Нако МИНЧЕВ

Както е известно, сред решенията взети на срещата на НАТО в Нюпорт през септември 2014 беше и това за постепенно увеличаване на средствата, които страните-членки отпускат за отбрана, докато те не достигнат 2% от техния БВП. Присъстващият на срещата български държавен глава Росен Плевнелиев побърза да увери, че страната ни ще изпълни поетия ангажимент за инвестиции в отбранителните си способности. Според служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов пък, тези допълнителни средства ще дойдат от по-доброто управление на бюджета: „при добро управление ще се заделя 2% от БВП за отбрана… Когато си в една общност на споделени ценности – интегритетът е ценност номер едно, т.е. това, което си казал, това се прави, другото е андрешковщина".

Всъщност, опитите за ангажирането на България в противопоставянето между Запада и Москва не само ерозират икономиката ни, но и значително повишават степента на заплахата за националната сигурност. Независимо от уверенията за укрепване на източното крило на НАТО заради събитията в Украйна, които се дават напоследък на постсъветските балтийски републики и Полша, водещите западни държави не бързат да предприемат някакви реални стъпки. Пример за това е поведението на Испания, чието правителство доскоро декларираше готовността си, в отговор на руските действия в Украйна, да изпрати в Прибалтика пехотен батальон и една фрегата, както и да активира разположената на испанска територия база на НАТО, откъдето се координират подготовката и действията на силите за бързо реагиране, но в крайна сметка ще се ограничи (както стана ясно на срещата на НАТО в Нюпорт) само с изпращането на четири изтребителя за осъществяване на въздушни патрули (което и без това е част от програмата за вътрешна ротация в рамките на пакта).

Ако се реализират на практика плановете на президента Плевнелиев и служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов за повишаване на разходите за отбрана, така че те постепенно да достигнат 2% от българския БВП (в момента този дял е 1,3%), това на практика ще означава отнемането на значителни ресурси от социалната сфера. В тази връзка си струва да цитирам една статия в белгийския вестник Le Soir (предвид факта, че Белгия е страна с размерите на България), в която се подчертава, че предвижданите 6 млрд. евро за подмяна на част от самолетите на националните военновъздушни сили се равняват на социалните помощи на 60 хиляди социално слаби белгийци, на 1,5% от външния дълг на Белгия и на разходите за изграждането на 60 нови болници в страната.

Тук е мястото да напомня и, че Европейската банка за възстановяване и развитие понижи прогнозата си за икономическия растеж в 35 държави, на които банката е отпуснала кредити, като сред тях е и България. Както посочва във Financial Times главният икономист на ЕБВР Ерик Берглоф, "правителствата на тези страни изпитват остър дефицит на средства заради глобалната финансова криза и всяко увеличаване на разходите ще се окаже допълнително тежко бреме и пречка за излизането им от стагнацията и осъществяването на необходимите икономически реформи".

Добре е все пак, че разлика от президента и назначения от него служебен министър на отбраната, повечето лидери на водещи политически партии у нас (включително на спечелилата изборите през октомври партия ГЕРБ) поне засега декларират, че нямат намерение да увеличават средствата за отбрана. Което е разбираемо, предвид факта, че според Евростат, България продължава да е е най-бедната страна в ЕС. Реалното индивидуално потребление в ЕС за 2013, измерено в СПС (стандарт на покупателната способност, който премахва разликите в ценовите равнища между страните), е два пъти по-високо от средното ниво в България. В Люксембург то е близо три пъти по-високо. Впрочем, по дял от БВП на глава от населението България също е на последно място. В същото време, страната ни е на последно място и по дял на социалните разходи от националния БВП, който е два пъти по-нисък от този на Дания, заемаща първо място в тази класация.

Опитите тезата за необходимостта от увеличаване на разходите на отбрана да се свърже с твърдението за уж нарастващите заплахи от Русия също не издържат сериозна критика.

Най-важното обаче е, че разходите за отбрана не са като тези в индустрията например, т.е. при тях няма възвращаемост, особено при положение, че България не е застрашена от външна агресия, включително и от Русия. За разлика от тях, инвестициите в националната икономика, в отрасли като образование и наука, здравеопазване и производство се възвръщат под формата на повишаване на човешкия или на икономическия потенциал на страната. Увеличаването на парите за отбрана означава намаляването на парите за гореизброените сектори. А те са обективно необходими за съществуването и развитието на българския народ.