Днес се навършват 72 години от разстрела на големия български поет и революционер Никола Вапцаров.

Паметта му беше почетена от Съюза на българските писатели, който организира паметно утро пред бившето Гарнизонното стрелбище зад НДК в София. Именно там, в деня, в който Вапцаров получава смъртната си присъда – 23 юли, е извършен неговия разстрел. Годишнината ще бъде отбелязана и с рецитал на поети пред паметника на Вапцаров в градинката зад Националната художествена галерия.

В родния град на поета - Банско, жители и гости се поклониха пред паметника му, а входът на къщата-музей остава свободен през целия ден. Там ще бъде представен филмът на Костадин Бонев "Пет разказа за един разстрел".

Редица културни институции, училища, читалища и улици, които днес носят името на Никола Вапцаров, също организират церемонии в негова памет.

В храма на село Бараково, където Вапцаров се е венчал със съпругата си Бойка, беше отслужена заупокойна молитва.

Никола Йонков Вапцаров е роден на 7 декември 1909 в Банско. Баща му е войвода на ВМРО, а майка му – Елена Везева е учителка. Вапцаров учи в гимназията в Разлог, след това в Морското машинно училище във Варна, което впоследствие носи името му.

Приживе той със свои средства издава само една стихосбирка през 1940 г. - „Моторни песни" под името Никола Йонков. Творчеството му включва още пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от тях са публикувани в периодичния печат. Най-много поетът е издаван след смъртта си.

През 1938 г. Вапцаров става член и активен деец на Македонския литературен кръжок в София.

През 1940, докато поетът събира из Пиринска Македония, в подкрепа на т. нар. Соболева акция, е заловен за това, след кето е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч (септември 1941 г.) се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването с оръжие, документи и квартири нелегалните, за което е арестуван през март 1942 г., а след което е осъден на смърт за терористична дейност.

Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но бива отклонена.
На конгресите на Световния съвет на мира в Париж и Прага през 1949 г. са учредени международни награди за мир, които да се раздават на изтъкнати радетели и борци за мир срещу войната.

Вапцаров е удостоен посмъртно именно с тази награда. На 3 декември 1953 г., по време на Втория конгрес на мира, почетният знак на наградата и грамотата са предадени на майка му Елена Вапцарова.