Фредерик УЙЛЯМ ЕНГДАЛ*

Развитието на събитията в Украйна от ноември 2013 насам е толкова удивително, че трудно можем да повярваме, че то наистина е факт. Законно избраният (което бе потвърдено навремето от всички международни наблюдатели) украински президент Виктор Янукович беше прогонен от резиденцията си и принуден да избяга от страната като военен престъпник, след продължилите повече от три месеца бурни протести и откровено терористични действия, отговорността за които пада най-вече върху т.нар. "радикална опозиция".

Според водачите на протеста, основното престъпление на Янукович е решението му да не приеме неясното предложение за асоциирано членство на Украйна в ЕС, предпочитайки съвсем конкретното споразумение с Русия, което гарантираше на страната му незабавен заем от 15 млрд. долара, както и голяма отстъпка в цената на внасяния от нея руски природен газ. В този момент обаче, в играта се намеси Вашингтон, резултатът от което е и сегашната катастрофа.

Междувременно се появиха данни, че тайна наонацистка военна организация, спонсорирана от САЩ, е изиграла решаващата роля в разпалването на насилието и изършените от анонимни снайперисти убийства, довели да свалянето на законно избраното правителство. Западът обаче все още не е приключил с унищожаването на Украйна. Сега идва редът на Международния валутен фонд и предлаганите от него изключително тежки условия, без които е невъзможно отпускането на какъвто и да било сериозен заем на новото правителство в Киев.

След изтичането на прословутия телефонен разговор на помощника на държавния секретар Виктория Нюланд с посланика на САЩ в украинската столица, в който тя обсъжда с него, кого би искала (и кого не) в новото коалиционно правителство на Украйна и в който категорично отхвърля решенията на Европейския съюз с фразата "Майната му на ЕС" (1), Съюзът реши да продължи напред сам. Германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер предложи той и френския му колега Лоран Фабиюс да излетят в Киев и да се опитат да постигнат разрешаване на кризата и прекратяване на насилието, още преди то да ескалира неудържимо. Полският им колега Радослав Сикорски изрази желание да се присъедини към тях. В последвалите преговори в украинската столица, освен делегацията на ЕС, участваха президентът Янукович, тримата водачи на опозицията и представител на Русия. САЩ обаче не бяха поканени (2).

Този инициатива на ЕС, изключваща Вашингтон, беше много необичайна и разкрива съществуващите между тях през последните месеци дълбоки разногласия. На практика, това бе своеобразен отговор на ЕС на Държавния департамент на САЩ в стил "Майната им на САЩ, ние сами ще свършим работата!".

В резултат от тези трудни преговори, всички основни участници, включително мнозинството от опозицията, се съгласиха с провеждането на нови президентски избори през декември 2014, възстановяване на Конституцията от 2004 и освобождаването от затвора на Юлия Тимошенко. Тоест, след месец на хаос и безредици, се очерта компромис, удовлетворяващ всички ключови играчи.

Този дипломатически компромис обаче се запази за по-малко от дванайсет часа, след което пред Украйна се отвориха вратите на Ада.

На 22 февруари снайперисти започнаха да стрелят по тълпата на т.нар. Майдан, т.е. на столичния площад "Независимост". Това провокира паника и, както твърдят очевидци на случилото се, милицията внезапно започна да се изтегля. Междувременно, без всякакво обяснение, Виталий Кличко се отказа от постигнатото споразумение, а пък Янукович избяга от Киев (3).

Въпросът, който и до днес остава без отговор е, кой изпрати снайперистите? В разговорите ми с ветерани на американските разузнавателно служби, те изразиха мнение, че снайперистите са били членове на крайнодясната военизирана организация, известна като Украинска национална асамблея - Украинска народна самоотбрана (УНА-УНСО).

Тези странни украински "националисти"

Преди десет години тогавашният водач на УНА-УНСО стана съветник на Юлия Тимошенко. По време на провокираната от САЩ "оранжева революция" през 2004, УНА-УНСО подкрепяше прозападно ориентирания кандидат Виктор Юшченко в битката му с проруски настроения Янукович. Именно активистите на УНА-УНСО охраняваха превържениците на Юшченко и Тимошенко по време на събитията на киевския площад "Независимост" през 2004-2005 (4).

Между другото, УНА-УНСО поддържа тесни връзки с германската неонацистка Национално-демократическа партия (НДП) (5).

След разпаденето на Съветския съюз през 1991 военизираните отряди на УНА-УНСО бяха в първите редици на всички бунтове срещу руското влияние. Според споменатите по-горе ветерани на американските специални служби, тази организация всъщност е част от секретния проект Gladio (Operation Gladio, т.е. операция „Кинжал“, е кодовото име на подозираната за отговорна или замесена в провеждане на политически терор, атентати, политически убийства, преврати, оклеветяващи кампании и т.н, дългосрочна дълбоко засекретена операция под фалшив флаг , ръководена от НАТО - б.п.) на военния блок НАТО, а не автентична украинска националистическа група, както я описват повечето западни медии (6). Те твърдят също, че УНА-УНСО е участвала (което впрочем е потвърдено и официално) в събитията в Литва през зимата на 1991 и държавния преврат през лятото на същата година, във войната в Приднестровието през 1992, в Абхазката война през 1993, в Чеченската война, в събитията в Косово през 1998-1999, както и в грузинско-руската война през август 2008). "Тези хора са опасни наемници, използвани в различни точки на света от НАТО с цел дискредитирането на Русия, като действията им се приписват на руските специални служби. Именно те стоят зад снайперистите в Киев, така че забравете за националистическата фасада" - твърдят въпросните източници (7).

Но, ако е вярно, че УНА-УНСО не представляват украинската опозиция, а най-вероятно са свръхсекретно подразделение на НАТО, използващо Украйна за своя база, можем да предположим и, че мирният компромис, постигнат от ЕС, умерените опозиционни лидери и президента Янукович, най-вероятно е бил саботиран от друг голям играч, изключен от дипломагическите преговори, провели се в Киев на 21 февруари 2014 - т.е. от САЩ, в лицето на Виктория Нюланд от Държавния департамент (8).

Както е известно, Нюланд и ултраконсервативният американски сенатор Джон Макейн проведоха няколко срещи с водача на украинска опозиционна партия Свобода Олег Тягнибок, който е откровен антисемит и поклонник на украинската СС-дивизия "Галичина", сражавала се на страната на нацистка Германия по време на Втората световна война (9). Партията е регистрирана през 1995, първоначално под името "Социал-националистическа партия на Украйна" и с лого, силно напомнящо нацистката свастика. Именно "Свобода" е електоралният фронт, т.е. политическият представител на неонацистките организации в Украйна от типа на вече споменатата УНА-УНСО (10).

Друг признак за това, че именно САЩ, в лицето на Виктория Нюланд, са направлявали развитието на събитията в Украйна, е фактът, че Върховната Рада назначи именно фаворита на Нюланд Арсений Янецюк за временен министър-председател на страната. Междувременно, Вашингтон вече подготвя поставянето под контрол на украинската икономика с помощта на такъв, често използван от него инструмент, като Международния валутен фонд.

МФВ се готви да обере каймака на украинската икономика

След като "опозицията" успя да изпрати законно избрания президент на Украйна в изгнание и успешно ликвидира специалните части "Беркут", Вашингтон поиска от Киев да приеме тежките условия, предлагани му от МВФ. Както е известно, още по време преговорите през октомври 2013, Фондът поска от Украйна да повиши два пъти цените на природния газ и електричеството за индустрията и обикновинети граждани, да премахне забраната за продажба на изключително плодородните украински земеделски земи (включително на чужденци), да направи капитална преоценка на своите икономически холдинги и да ги приватизира, да девалвира националната валута и да ореже драстично социалните фондове за учащите и пенсионерите за да "балансира" бюджета си. Срещу това Украйна ще получи нищожните 4 млрд. долара (при положение, че само през 2014 има да плаща по дълговете си над 17 млрд.).

Преди да бъде свалено правителството на Янукович, Москва беше готова да "купи" украинските дългове за 15 млрд. долара и да понижи с 1/3 цената на своя природен газ за Украйна. Днес, по разбираеми причини, това вече няма как да се случи. Именно икономическото сътрудничество между Украйна и Русия беше основната мишена на Вашингтон, който бе твърдо решен да го провали с всички възможни средства и на всяка цена.

Всъщност този драма далеч не е приключила. Залогът в нея е бъдещето на самата Русия, отношенията между нея и ЕС, както и глобалната мощ на Вашингтон, или поне на онази фракция в столицата на САЩ, която продължава да смята войните, водени в различни точки на планетата, за основен инструмент на американската политика.

Бележки:

1. F. William Engdahl, US-Aussenministerium in flagranti uber Regimewechsel in der Ukraine ertappt, Kopp Online.de, February 8, 2014, accessed in http://info.kopp-verlag.de/hintergruende/enthuellungen/f-william-engdahl/us-aussenministerium-in-flagranti-ueber-regimewechsel-in-der-ukraine-ertappt.html

2. Bertrand Benoit, Laurence Norman and Stephen Fidler , European Ministers Brokered Ukraine Political Compromise: German, French, Polish Foreign Ministers Flew to Kiev, The Wall Street Journal, February 21, 2014, accessed in http://online.wsj.com/news/articles/SB10001424052702303636404579397351862903542?mg=reno64-wsj&url=http%3A%2F%2Fonline.wsj.com%2Farticle%2FSB10001424052702303636404579397351862903542.html

3. Jessica Best, Ukraine protests Snipers firing live rounds at demonstrators as fresh violence erupts despite truce, The Mirror UK, February 20, 2014, accessed in http://www.mirror.co.uk/news/world-news/ukraine-protests-snipers-firing-live-3164828

4. Aleksandar Vasovic, Far right group flexes during Ukraine revolution, Associated Press, January 3, 2005, Accessed in http://community.seattletimes.nwsource.com/archive/?date=20050103&slug=ukraine03

5. Wikipedia, Ukrainian National Assembly Ukrainian National Self Defence, Wikipedia, the free encyclopedia, accessed in http://en.wikipedia.org/wiki/Ukrainian_National_Assembly_%E2%80%93_Ukrainian_National_Self_Defence

6. Source report, Who Has Ukraine Weapons, February 27, 2014, private to author.

7. Ibid.

8. Max Blumenthal, Is the US backing neo-Nazis in Ukraine?, AlterNet February 25, 2014, accessed in http://www.salon.com/2014/02/25/is_the_us_backing_neo_nazis_in_ukraine_partner/

9. Channel 4 News, Far right group at heart of Ukraine protests meet US senator, 16 December 2013, accessed in http://www.channel4.com/news/ukraine-mccain-far-right-svoboda-anti-semitic-protests

* Авторът е известен американски икономист и геополитически анализатор, който през последните години живее и работи в Германия. Превод Нако Минчев.