Стоян Николов- Торлака

Едва ли по-голямата част от нас осъзнават какво значи казусът „Украйна” за световния мир. Страна с повече от 600 000 квадратни километра площ и над 46 милиона население. Страна, която е на границата между Изтока и Запада. Страна, обременена дори от името си. Страна, създадена сякаш от пъзел. Австро-унгарско – руско – полско – татаро- румъно – български пъзел. Страна, която Русия възприема като част от своята сфера на влияние, а ЕС – като огромен пазар.

Вече повече от 20 години след разпадането на двуполюсния модел САЩ се себеизразяват като световен доминатор и основен фактор, „насаждащ” демокрация. Афганистан, Ирак, Либия, Сирия… Примери колкото искате…

Европейският съюз помага на Щатите където и колкото може, за да успеят задокеанските партньори от НАТО да ударят едно рамо на военната си индустрия. Ракети, куршуми, армии… Стотици милиарди, които се вливат в индустрията, без оглед на реките от кръв, на чиято цена това се случва.

Няколко десетилетия икономиката на САЩ се крепи на подобни войни. Няколко десетилетия цели народи страдат, в името на благополучието на американската нация. Не е ли достатъчно? Достатъчно е, дори предостатъчно, особено, когато става дума за Европа…

Американска намеса в Украйна би създала нова световна война. Дори не става въпрос за директна интервенция на САЩ. Ни най-малко! Европейският съюз (и ние, като част от него) е проводник на американската политика в „онзи” регион, припознаван и като Европа, и като Азия.

Не, не казвам, че Русия е права да се намесва във вътрешнополитическите борби на Украйна. Държавата има нужда от катарзис. Собствен катарзис. Само-катарзис, ако щете. Мога да твърдя обаче, че доста руснаци живеят в Украйна и Путин, като глава на Руската федерация, има право да е загрижен. Или да се преструва на такъв.

Това, което се опитват да наложат Европейският съюз и Съединените американски щати, е смехотворно. Тоест, сълзотворно. Всички идеи за общности, за това как голямата Европа ще победи, защото е „добра”, се удавиха в Днепър. Чрез ЕС САЩ предлага на Украйна няколко десетки милиарда, за да бъде послушна. Горе-долу половината от страната е съгласна, но останалата част от нея не е. Защото Русия също обещава приблизително същата сума.

В периода 1853-1856 година Османската империя, Великобритания, Франция, Сардинското кралство и графство Насау (Югозападна Германия) побеждават Руската империя в Кримската война. Явно полуостровът пак ще е ябълка на раздора. Между Великите сили тук и сега. Но този път победител едва ли ще има.

Третата световна война ще унищожи цивилизацията. Не съм го измислил аз, казал го е Айнщайн. Дано казусът с Крим да бъде решен на референдум. „Великите” сили трябва да си вземат поука от всичките поразии, които са свършили досега.

Когато Хрушчов подарява Крим на Украинската ССР през 1954 година, тази изконно руска територия се превръща в потенциална бомба със закъснител. Дали и кога ще избухне?

Кризата в Украйна извади на показ няколко факта, които едва ли някога са били тайна за който и да е здравомислещ човек. Повечето от тях са свързани с Русия. Северната страна си е чисто и просто една империя, както преди сто години. Да, сега начело й стои президент и тя се води република, но мисленето на държавниците й не се е променило ни на йота.

Кристално ясно стана, че Русия все още се възприема като СССР. Мисленето на политиците, управляващи най-голямата страна в света, е грандоманско недоразумение, което застрашава мира в цяла Европа. И за разлика от САЩ и НАТО дори не е умело прикрито, „замазващо” явните политически и икономически интереси при намесата във вътрешните работи на една суверена страна. Украйна е първата жертва. Но, ако мине номерът, бъдете сигурни, че няма да е последната…

Официалната формулировка на Кремъл е, че руснаците защитават сънародниците си в Украйна. Засега това се изразява чрез Руския военноморски флот, превърнал Крим в автономна република. Разбира се, с помощта на Денис Валентинович Березовски – главнокомандващ на „кримския автономен военоморски флот”. Каквото и да значи това помпозно определение, изфабрикувано от Сергей Аксионов, „премиер” на Крим, другият помощник на Русия в северното Черноморие.

Ситуацията поразително напомня всички кавказки мероприятия на Кремъл от последните десетилетия. Която и страна от бившия СССР да се опита да извоюва реалната си независимост (с фиктивна разполагат всички републики; подарък от руския цар… опа, президент), се сблъсква с твърдия отпор на „страна огромная”.

Суверенните държави, така или иначе част от периметъра на Москва, са обречени да робуват на Големия брат. Ако не се съгласят да го правят, от Кремъл вадят сопата. Именно така се случи през последните няколко дни в Крим – официалната столица на автономната република Симферопол беше завладяна от руски войници, които де факто дърпат конците на полуострова.

Своеволията на Путин и администрацията му са улеснени от фиктивната съпротива на САЩ и ЕС в лицето на Великобритания, Германия и Франция. По примера на задокеанския си съюзник в НАТО, администрацията в Париж отказа да участва в срещата на Г-8 в черноморския град Сочи, където само преди дни завършиха двадесет и вторите зимни олимпийски игри. Подобни мерки предприеха и от другата страна на Ламанша. Тези стъпки обаче едва ли ще накарат някой в Москва да се стресне. По-скоро биха могли да ни напомнят за „Странната война”, която Великобритания и Франция водят срещу Хитлер в навечерието на Втората световна.

Междувременно Украйна отчаяно се опитва да се спаси. Върховната Рада на страната, премиерът Яценюк и изпълняващият длъжността президент на републиката Турчинов мобилизират армията, макар и отстрани погледнато, усилието им да изглежда по-скоро като поза, отколкото като реален отпор на руските действия.

Тестът за Европейския съюз и САЩ е голям. Дали ще проявят достатъчно упоритост, за да спрат руските своеволия в Украйна? Или пък ще останат страничен наблюдател, предизвиквайки криви усмивки на лицата на всички разтревожени за световния мир? Само времето ще покаже…