След обсъждане в залата на основните причини, довели до вземането на решение за неподписване на Нациоалния рамков договор (НРД-2016), делегатите се обединиха около становището, че трябва да бъде изготвена  нарочна ДЕКЛАРАЦИЯ, която да бъде  представена пред обществото и медиите, съобщиха от Българския лекарски съюз.

В основата на всички изказвания беше липсата на нормативна яснота, която би довела до порочност НРД, в качеството му на  нормативен акт. Беше изтъкнато, че проектът на Здравна карта е юридически и медицински неадекватен, неприемлив за професионалните среди и вече предмет на съдебно оспорване. Бяха посочени и други наредби, обжалвани по съдебен ред, а пръстовият идентификатор беше квалифициран като поредния административен абсурд.
 

ДЕКЛАРАЦИЯ ОТ 65 ИЗВЪНРЕДЕН СЪБОР НА БЛС

Ние, европейските лекари, работещи в Република България, сме крайно неудовлетворени и тревожни от кризата, в която отчетливо навлиза българското здравеопазване и липсата на каквито и да е индикации за възможността същата да бъде овладяна от ангажираните с това институции. Нормативните неясноти в здравеопазването биха довели до порочност на НРД 2016 г. в качеството му на нормативен акт, със съответните рискове и възможни последствия.

Към настоящия момент няма приета и действаща, като нормативен акт, Национална здравна карта. Проектът на съществуваща такава е медицински и юридически неадекватен, неприемлив за професионалните среди и вече предмет на съдебно оспорване.

Не са приети и обнародвани измененията и допълненията на Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Една голяма част от медицинските стандарти са предмет на съдебно обжалване и не се приемат като адекватни от медицинските среди.

Съдебно обжалван е и друг нормативен акт в сферата  на здравеопазването, а именно – Наредбата за проучване удовлетвореността на пациентите от медицинските дейности, закупувани от Националната здравноосигурителна каса.

Предвижданият механизъм за пръстова идентификация на пациентите е поредният административен абсурд.

Всички тези нормативни актове са от съществено значение за урегулиране на взаимоотношенията в сферата на българското здравеопазване. Съгласно Закона за здравното осигуряване следва същите да са приети преди договарянето и подписването на Национален рамков договор за текущата година. Логиката на това законодателно решение следва разбирането, че тези нормативни актове определят правно-нормативна и институционална рамка на НРД и въобще възможността подобен договор да бъде обект на някакво отговорно и обосновано договаряне в интерес на българското общество. Подобен подход на мнимо договаряне и посочените по-горе нормативни неясноти ни убеждават, че българският лекар няма никакви основания да подкрепя подобна политика в здравеопазването.

Поради всичко това, Извънредният събор на БЛС не гласува мандат на членовете на УС за подписване на НРД, независимо от обещанието за подобряване, в последния момент, на финансовите параметри.

България