Последните събития се оказаха лакмус за противоречивата природа на прозападното ни, но и обагрено с ориенталска екзотика общество. Не е лесно да имаш точна и „правилна” позиция в толкова динамични времена, когато традиционните лидери са абдикирали, а народът тепърва осъзнава силите си и се учи в движение как да ги канализира.

С присъщото си черногледство, сме склонни да приемаме всяко знаково събитие като поредна национална катастрофа, дори когато става дума за мирни протести, белег на едно нормално демократично общество. Но не е само класически нихилизъм това, което озадачава през последните седмици. Забелязва се една притеснителна тенденция в поведението на голяма част от така наречената българска “интелигенция”. Под това определение в следващите редове се визират изявени граждани, блогъри, журналисти, радетели по различни каузи, представители на граждански сдружения, НПО-та и просто средностатистически хора с акъл. И без това, сякаш по подразбиране, отдавна хората на изкуството не са припознавани като “интелигенция”, защото голяма част от тях никога не са били будители в истинския смисъл на думата и едва ли някой въобще очаква нещо подобно от тях точно сега.

Будната гражданска съвест открай време е традиционно запазена територия за малцина активисти. Нормално е тази шепа хора, изнесла на гърба си куп деяния в защита на общото благо, да недоволства от липсата на подкрепа и перманентния сън на останалите си сънародници. Парадоксът, обаче е, че немалка част от същите тези хора, които са възмутени от липсата на активни граждани през останалото време, сега изведнъж са силно засегнати, че изконната им територия - протестите, е напъплена с „кални крака и оръфани навуща” от масовка “профани”. В нашата скромна иначе родина, оказа се, че дори за да протестираш се изисква някакъв ценз. Не може току-така всеки, завършил-незавършил поне политология в Софийския, да тръгва да си изразява “недостойните” искания за по-добър живот по улиците и площадите. В резултат на това нашествие на „простолюдието” или пък заради обидата, че не са признати за естествени лидери на промяната, голямата част от въпросните иначе интелигентни хора, се фръцна с ехидна физиономия и каза: “хак да ви е, оправяйте се сами с ниската си политическа култура, да ви видим сега”. Да видят кое? Провала и безизходицата на едно общество, от което те самите са част?
Да, ниската политическата култура е характерна за голяма част от българите, само че това едва ли е изненада за някого. Не е дори и разочароващо, защото кой ли е очаквал друго от повечето хора. Но е притеснително поведението на тези, които са уж зрели, интелигентни и знаещи, а в момент, когато повече от всякога са нужни градивни и разумни предложения, високомерно се оттеглят встрани и се съсредоточават много повече върху порицанието.
Кое е недостойното в това да искаш да живееш по-добре? Кое е неправилното в това да не разбираш всичко, което политиците правят, но да имаш изисквания към морала им, към спазването на законите, към това да си изпълняват задълженията съвестно?
Нима всеки работодател е длъжен да разбира изцяло работата на примерно главния си счетоводител, за да иска от него да си спазва работното време, да не лъже и краде и да си върши работата както трябва?

За другия „лагер”, този на протестиращите, всеки трезвомислещ ще признае, че тълпата е прекалено многолика за да подлежи на генерални обобщения. В този случай ще трябва да се откажем и от друго любимо национално хоби - категоризациите. Който е ходил поне на един протест във Варна например, може да потвърди, че има много нормални и одухотворени лица, които нямат никак общо с най-модерното определение тези дни “лумпен”, а ...