Ройтерс

Те намират езика за труден, а местните - студени като времето, но за младите испанци, бягащи от икономическата криза в родината, Берлин се е превърнал в популярна дестинация.

Прочутата кабаретна сцена на германската столица превърна Берлин в Мека за бохемите през 20-те и 30-те години на миналия век, а през Студената война разделеният град се превърна в магнит за алтернативната младежка култура и рок звездите.

Когато Берлинската стена падна, мнозина анархисти се заселиха в изоставените имоти в Източен Берлин, и въпреки последвалата реконструкция и урбанизация, авангардната атмосфера на мястото все още е жива и привлича хиляди испанци, изгарящи от желание да избягат от високата безработица у дома.

“Не сме виждали слънцето от три месеца, а хората може и да изглеждат дистанцирани, но Берлин е място, където животът не се свежда само до работата и ти дава възможност да се срещнеш с художници, актьори и кинорежисьори”, казва 32-годишният испанец Диего Руис дел Арбол, който работи като компютърен специалист и уеб консултант и живее в Берлин.

През 2011 г. броят на испанците в Берлин скочи на 11 473 в сравнение с 8 223 предишната година. Напливът на пристигащи в Германия от Испания, Италия, Гърция и Португалия - страните от еврозоната, най-силно засегнати от дълговата криза, почти се удвои миналата година.

Източноевропейци пристигат с по-голямо темпо, но те основно се отправят към германските индустриални зони с недостиг на работна ръка, докато испанците предпочитат Берлин - поразено от безработица място, но кипящо от живот културно средище.

Кафене “Колективо” е един от новите сборни пунктове на младите испанци във Фридрихсхайн, близо до известния битпазар на Боксхагенер плац. То предлага сирене “манчего”, чоризо и дори понякога паеля, испански футбол по телевизията и възможността за разговори и общуване на испански език.

Неговият собственик, роденият в България и отраснал в Барселона Димитър Григоров, е 31-годишен бивш студент по изкуства, преквалифицирал се в строителен работник, който през 2008 г. идва в Берлин, отначало мие чинии по баровете и накрая се захваща с кафетерийния бизнес.

“Кризата в Испания се влошава, но ако дойдеш в Берлин с правилната нагласа, градът ще отвори вратите си за теб”, каза той. “За много малко хора знам, че са се върнали обратно.”

Национална трагедия

Докато ръстът на безработицата в Испания удари 26 процента или 60 процента сред младите хора, заетостта в Германия е на най-високото си ниво от обединението през 1990 г. насам. Но в Берлин, където индустриалният сектор е малък, безработицата е над 12 процента, далеч по-висока от безработицата в национален мащаб, която е 6,8 процента.

“По испанските телевизии казват, че заетостта в Германия е рекордно висока и показват кадри на Бранденбургската порта. Но Берлин е с едни от най-високите нива на безработица в страната”, казва Руис дел Арбол.

Неговите клиенти включват и сайт на испанска агенция за набиране на работна ръка, която рекламира работни места в Германия. Също така той безгрижно преподава “Берлинология” на уеб сайта си www.berlunes.com.

Руис дел Арбол се отличава от испанските инженери, наети за висококвалифицирани работни места в Мюнхен и Щутгард и от значително по-младите “авантюристи”, отправили се към парти-центъра Берлин.

Според Херберт Брюкер, професор в Института за изследване на пазара на труда и на професиите, мнозина от сегашната вълна са главно “имигранти от средната класа”, щастливи да вършат черна работа само и само за да се докоснат до берлинския начин на живот.

Испанските медии предпочитат да представят заминаването ...