Радио Свободна Европа

След дни на понякога достигащи до насилие протести срещу рестриктивните мерки и докладите за корупцията в България, тази седмица правителството подаде оставка, предизвиквайки политическа криза в най-бедната страна от ЕС.
На фона на виковете „Мафия” и изгарянето на сметките за електричеството на 20 февруари един от демонстрантите изразява разочарованието си: „Колко още трябва да търпим това? Да се събудим и да бъдем българи! Да живее България!”.
Протестите, които се оказаха най-бурните в страната от финансовата криза през 1997 година, бяха предизвикани от високите сметки за ток в комбинация с корупционните скандали, в рамките на които бе разобличен назначен от правителството ръководител на комисията за енергийна регулация, определяща цените на електричеството.
Българите са разочаровани, че бюджетите на икономии, в условията на които живеят от около 4 години, все още не дават плодове, а те все повече се чувстват притиснати от увеличаващите се цени и икономическия застой. Кризата тук обаче е по-различна от тази, която бе предизвикана от протестите срещу икономиите, които връхлетяха други членове на ЕС - от Португалия до Гърция.
Демонстрациите през тази седмица не бяха запалени от нови рестриктивни мерки, тъй като всички български правителства след кризата през 1997 година следваха рестриктивни програми, казва Даниел Смилов, програмен директор на Центъра за либерални стратегии в София. „Всъщност България не е прилагала нов цялостен пакет икономии от 2008-2009 година”, казва той. „Работата е там, че ние живеем при режим на строги фискални и финансови условия от около 1997 година”.
В резултат на това, от десетилетие България има малък бюджетен дефицит и минимални външни заеми. Когато световната финансова криза удари през 2007-2008 година, София бе в позиция да овладее бурята без международен спасителен план въпреки близките си икономически и финансови връзки със силно засегнатата Гърция.
Страдания за какво?
Въпреки че не е в еврозоната, България подписа по собствено желание европейския фискален пакт. Както повечето бивши страни от Съветския блок българите имат много по-голямо доверие в европейските институции, особено ЕС, отколкото в своите собствени политици. Дори през последните месеци не бе отчетен голям спад в ентусиазма на българите по отношение на ЕС.
Въпреки това, Димитър Бечев, директор на софийския офис на Европейския съвет по външна политика, казва, че ползите от тези политики не са били почувствани от народа. „Основната причина е бедността. Въпреки че България е фискално стабилна и регистрира добри икономически показатели, на местно ниво, на ниво домакинства, доходите бяха замразени и хората не почувстваха положителните резултати от стабилността”, казва Бечев.
От своя страна, Смилов вижда нещо като „умора от икономиите”, предизвикана от променящите се условия в българската икономика. Преди световната криза България е имала задоволителни нива на икономически растеж и чуждестранни инвестиции. Българите са били сравнително бедни, но икономиката е била стабилна.
През последните години обаче това се е променило. „След 2009-2010 година България навлезе в период, през който растежът бе почти нулев, а икономиката е почти в стагнация”, казва Смилов. „Това оказва голям натиск върху хората, като намалява или замразява доходите им. А освен това, разбира се, те започват да чувстват напрежение и заради увеличаващите се разходи”.
Кой ще запълни вакуума?
Сега страната навлиза в несигурен период. Нови парламентарни избори ще бъдат организирани най-вероятно в края на април или началото на май. Междувременно ще бъде назначено служебно правителство, а премиерът в оставка Бойко Борисов вече заяви, че няма да участва в него.
Въпреки всичко Смилов смята, че общият характер на общественото разочарование от политиците в България прави изборите непредсказуеми. „Обществените протести бяха срещу правителството, но също показаха някакъв вид разочарование от политическата система като цяло”, казва той. „Може да се каже, че хората са недоволни от всички политически партии и това прави прогнозирането на резултатите малко трудно”.
Вероятно вотът ще доведе до силно разпокъсан парламент, а формирането на правителството ще представлява голяма трудност, добавя Бечев. „Може да очаквате, че опозицията ще има малка преднина, защото инерцията е на нейна страна. Хората, които протестираха обаче, не са задължително електорат на Социалистическата партия. Така че надпреварата ще бъде оспорвана и има много възможности за коалиции”, казва още той.
Политическата криза в страната може да продължи с месеци. Както каза Борисов, когато обяви оставката си на 20 февруари, „народът ни даде властта и днес ние му я връщаме”.