Евелина, Екатерина, Руслан и Дориана са млади хора с позиция, участвали в протестите, но и дистанциращи се от някои неща. Всеки от тях споделя различни наблюдения.

Екатерина: Неонацисти и футболни хулигани се възползват

24-годишната студентка по археология Екатерина Митринова e ударена няколко пъти по главата от група младежи с качулки на протеста на 24.02. Когато тя и приятели се приготвят да си тръгнат около десет младежи с черни качулки ги нападат с юмруци и ритници, като успяват да повалят човек на земята и започват да го ритат. Впоследствие други хора се намесват и биячите са отблъснати. Няма сериозно пострадали.

Според Екатерина случилото се е провокация, опит да се смени мирният характер на протеста. Тя подчертава, че същите хора, които са нападнали нея и приятелите й по-късно са били заснети как хулиганстват из София. Екатерина подчертава, че все пак агресорите са малцинство на протеста. Според нея младите и по-възрастните са били поравно на протеста, което „показва, че обществото ни вижда общи проблеми без значение от възрастовите различия”.

„Искам да посоча причината за нападението – това са хора, които разпознават мен и мои приятели като свои противници. По време на боя се самоопределиха като фашисти. Причината да съм с няколко цицини и синини е, че съм изразявала позиция срещу идеологията им.” В миналото Екатерина е нападана от неонацисти, след което е давала интервюта и се е явявала в съда да свидетелства срещу тях. Репортажи с нея има след нападение в трамвай, 2010 година.

Екатерина членува в студентското-ученическо движение „Призив” (обявяващо се за безплатно, общодостъпно и качествено образование). Тя отива на протеста, защото е недоволна „от много неща”. „Основно заради сметките за ток, тъй като това издевателство не може да продължава. Моето семейство вече изпитва затруднение в заплащането им“.

Въпреки случилото се, мнението й за протестите не се е променило. „Като всеки голям протест, породен от общо недоволство, и този се оказа привлекателен за разнородни лумпени. В общия мирен протест малки групички неонацисти и футболни хулигани се възползват, за да проявяват агресия безнаказано”.

„Има много различни хора. Някои са там заради ЕРП-тата. Но ми се струва, че преобладаващата маса са такива, които изпитват общо недоволство, без да могат да посочат с точност проблемите и исканията си. Мисля, че това е нормално - в България малко сме отвикнали да заемаме активна позиция и да предявяваме искания. Може би това е наложителна първа стъпка, за да се научат хората да се организират срещу нещата, с които не са съгласни”, казва Екатерина.

Руслан: Насилието повлия на мнозина да се откажат

През последните две години Руслан, който е активен блогър, наблюдава протестите, насилието и опитите за промяна в Близкия изток и Европа. Според него България не може да остане встрани от вълната протести по света.
Руслан Трад, 26-годишен студент в Софийския университет, специалност връзки с обществеността. Анализатор на младежките движения в Близкия Изток и Северна Африка. Снимка: личен архив

„В атмосферата на световна криза и разпадащ се ред, нежеланието на обикновените граждани да продължават да живеят на ръба на мизерия, избухна“, коментира 26-годишният Руслан.

Когато отива за пръв път на протестите, Руслан осъзнава, че това „не е демонстрация единствено срещу монополизма и високите сметки, които са кулминацията, но в никакъв случай не и причината за народното недоволство“.

„Докато столичани можем все още да кажем, че имаме парите да плащаме сметки, то в други градове положението е съвсем различно. Ниските доходи, неясното бъдеще и илюзиите, рисувани от циркулиращи политици, нагнетяваха обстановката с ...