The Economist

Преди около седмица президентът на Египет Мохамед Муси се къпеше във възхвали за помощта си за постигането на примирие в съседна Газа. Днес той управлява нестабилно една изключително поляризирана нация. На 27 ноември се проведе най-голямата демонстрация след буйните дни на революцията в Египет през януари 2011 година. Тя потопи центъра на Кайро в какафонията на протеста срещу мъжа, който сега се определя като нов диктатор. Неустрашимият президент не само обеща да събере още по-големи тълпи. Неговият лагер бърза със спорната, набързо скалъпена и доминирана от ислямистки принципи проектоконституция, която трябва да бъде одобрена на референдум.
Пет месеца след идването си на власт, опитвайки се да се възползва от успеха си в Газа и да разбие задънената улица със светските си опоненти, Мурси издаде шокиращ декрет от шест части, който даде на президента значителни допълнителни правомощия. Това негово действие потопи Египет в най-тежката криза след бунта, който сложи край на шест десетилетия на подкрепяна от армията диктатура. Досега светската опозиция спореше помежду си, но сега се обедини и планира да протестира докато президентът не оттегли своя декрет. Стигна се до спад от близо 12% на и без това разклатената местна фондова борса. Освен това декретът предизвика стачка на египетските съдии, които по принцип трябваше да следят за провеждането на конституционния референдум.
От гледна точка на президента и на тези, които го подкрепят – преди всичко „Мюсюлмански братя” и фундаменталистките салафистки групи, неговите действия са разбираеми. Мурси спечели президентския пост през юни с 51,7% от гласовете. Ислямистите, които заедно спечелиха по-убедително мнозинство на проведените по-рано парламентарни избори, не успяват да превърнат победата в конкретна промяна. Дори по-лошо, правителството на Мурси се обвинява за липсата на подобрение в правителствените услуги и за слабата икономика. Страната се нуждае от пари и скоро може да прибегне до строги мерки за съкращения и дори не е изключено да има нови избори.
Ислямистите усетиха, че възможностите им намаляват. Според тях са се обединили вражески части, които искат да ги свалят от власт. Тези сили включват не само секуларистите и голямото християнско малцинство на Египет, но също така и чуждестранни сили, непочтителната и често враждебна преса и упорито спъващите работа чиновници от колосалната египетска държавна бюрокрация. Всичко това се подкрепя от богатия елит, който е натрупал своето богатство по време на режима на сваления президент Хосни Мубарак.
Египетската съдебна система е особено трудна. През пролетта съдът отмени първия избор на парламента, доминиран от „Мюсюлмански братя”, за конституционно събрание, което е натоварено с изготвянето на новата конституция. Броени дни преди встъпването на Мурси конституционният съд разгневи „Мюсюлмански братя” като постанови поради технически причини да бъде разпуснат и самият парламент. Египетските съдии се обединиха през октомври, за да попречат на Мурси да уволни главния прокурор, влиятелна фигура от ерата на Мубарак, който не изпълни народните искания за „революционна справедливост”.
Мурси се надяваше, че с новия декрет един път завинаги ще премахне тези предизвикателства. По част от решенията в декрета нямаше голям протест, например по втория опит за уволнение на главния прокурор и провеждането на повторни съдебни процеси срещу представители на предишния режим. Мурси беше обещал да не използва много законодателните си правомощия при липсата на парламент. Вместо това, без всякаква публична дискусия и съвети от собствените му помощници, президентът реши не само да блокира всякакви бъдещи съдебни оспорвания на легитимността на избраното събрание, но също така сам си връчи законов имунитет до времето, когато новата конституция и парламентът ще въведат някои задължителни ограничения.
Конституционният съд трябваше скоро отново да се произнесе за законността на второто, отново доминирано от ислямистите, събрание. Неговата легитимност бе поставена под въпрос от масовото напускане на християнските представители, жени и секуларисти, но събранието запази малък, но стабилен ислямистки кворум. Принудено от протестите срещу декрета на Мурси, събранието бързо отстъпи пред спортните искания на влиятелната армия на Египет, като това министърът на отбраната да не е цивилен. Лагерът на Мурси сега казва, че проектоконституцията е готова, като игнорира протестите на профсъюзите, църквите и правни експерти за това, че неясните части на основния закон за едни са несправедливи, а на други дават прекалени правомощия.
Поддръжниците на „Мюсюлмански братя” настояват, че разширените правомощия са единствено за доброто на гражданите. Мурси произнесе помирителни речи, обяви, че е горд да управлява страна със силна и гласна опозиция. Той заяви, че предприетите стъпки са нужни, за да се създаде средата, от която Египет се нуждае, за да постигне революционните си цели, да изгради демократични институции и да възстанови своята икономика. Мурси обеща да избави страната от „червеите”, които я подкопават, и се закле да спазва свободите, за които се е борил през целия си живот.
Изглежда, че Мурси е забравил, че изострената чувствителност на страна, наскоро освободена от десетилетия деспотизъм, може да реагира към всичко, в което се усети полъх на диктатура. Скрито и вътрешно „Мюсюлмански братя” изглеждат изненадани от дълбочината на недоверието, което мнозина египтяни, включително благочестивите мюсюлмани от всички социални класи, изпитват към тях. Избирателната подкрепа за ислямистите остава голяма и тяхната организационна сила е огромна. „Те ще спечелят бедните със слогана – ако си мюсюлманин, гласувай в подкрепа на конституцията и се противопостави на неверниците”, прогнозира Мохамед Нур Фарахат, професор по право от университета „Загазиг” в Кайро. Дори и Мурси и неговите „Мюсюлмански братя” да успеят да се справят с това, тяхното управление ще бъде сериозно помрачено.