Български Русский English

Добавете безплатно своя сайт в българската класация Страна Топ 100 и му подсигурете допълнителен трафик и посещения.

В новинарските рубрики

В момента има 35 посетителя в сайта
ЕС е като Югославия преди да се разпадне
Вторник, 27 Ноември 2012г. 22:43ч.
Нова Македониjа
ЕС продължава да няма идея за решаване на икономическата криза, която няколко години държи на колене целия Съюз.
„Кризата с дълга, която през последните години доведе до стагнация и прерасна в рецесия в повече страни от ЕС, дебне и най-голямата и най-силна европейска икономика – германската. Ако Германия падне тогава всички трябва да се подготвим за десетилетна криза, която Европа и страните които са зависими от европейската икономика ще ги остави извън прогресивните икономически течения.
Един от дългосрочните начини за решаване на европейската икономическа криза – съгласуване на европейския бюджет за период 2014-2020 г., пропадна на последната среща на върха в Брюксел. Острата и огорчена битка на големите членки на европейското семейство, за намаляване на бюджетната баница на ЕС, с което ще се намалят по-голямата част от фондовете за по-малките членки все повече припомня на отношенията между развитите и неразвитите републики в бивша Югославия. Темата разработва люблянският вестник „Дело”, който пояснява, че в тогавашна Югославия републиките са започнали кавга за фондовете, предназначени за по-малко развитите републики и области, въпреки че това не е бил ключовият проблем във федерацията. Дискусиите били за това кой кого използва в тази общност, което по-късно доведе до освобождаване на националните егоизми на трите най-силни републики и накрая не можеше да се очаква нищо друго освен разпадане на Югославия.
Ако по-малките страни-членки не принудят Париж, Берлин и Лондон да седнат на една маса и да се договорят за бюджетния обем за периода 2014-2020, тогава не ЕС не му се пише добре. Ако не се стигне до солидарно разделяне на бюджетната баница, тогава ЕС ще се доближи още една крачка до разпадането, пише люблянско „Дело”.
Анализирайки обстановката и развитието на събитията може да се заключи, че вместо кризата да сближава трите ключови държави в ЕС, тя все повече изтъква техните различия и несъгласия. Заплашват с вето, излизане от ЕС и изключване. Германия, Франция и Великобритания като страни, които най-много плащат в европейския бюджет искат драстични намаления, а от друга страна защитават и не искат да се откажат от своите привилегии.
Това, че всяка страна членка се грижи за своя портфейл не е нещо ново, но съгласуването на интересите и постигането на различни мътни договор беше по-лесно, когато нямаше криза, пари имаше повече от достатъчно и се знаеше какво бъдеще иска ЕС по отношение на своята кохезионна политика и политиката на разширяване, посочва словенското издание.
Това е много ясно, тъй като кризата силно промени цялата обстановка. Сега създаването на бюджет в ЕС не е само ритуал по протокол, а сурова битка за пари. Тази битка няма да свърши само с резултат по-богати – по-бедни в ЕС, а може да свърши с ЕС или разпадане на ЕС, което ще означава край на европейската идея, концепция за която се изразходва много време, труд и милиарди евро. Еврото от своя страна ще бъде агнето, което ще загине сред първите във финансово-политическа битка на европейските гиганти.
Местните анализатори казват, че въпреки че европейската икономика е в криза тя все пак ще се извади от негативните движения, защото е установила отношения на контрол на предупреждение на страните, когато става дума за финансовата работа.
„Винаги, когато европейските страни се договарят за следващите седем години има подобни несъгласия. Така беше и миналия път, когато през 2006 г. се договаряше Бюджета до 2013 г., така ще бъде и сега за бюджета до 2020 г. Вярвам, че ще бъде намерено решение, защото несъгласията не са за имането на пари, а за тяхното разпределение. Франция, Полша и Испания ползват много средства от бюджета предназначени за земеделските програми, а нямат основание за ползване. Германия, Великобритания и Франция са против това разпределение. Втората „онеправдана” група ползва повече средства за конкурентоспособност и кохезия, които са много по-малко от тези, предназначени за земеделие. Тук е разковничето. Мисля, че ще се договорят и изхода ще бъде 50:50”, заявил професор Ванчо Узунов. Той пояснява, че бюджета на Съюза се различава от този на държавните национални бюджети и по форма и по големина и възлиза на 1 до 1,2 % от БВП на Съюза, което не е проблем за негово акумулиране. Промените в контролите и правилата за финансово работене на страните в Съюза ще подсигурят стабилизация в бъдеще и постепенно нагорно течение на икономическите параметри, което няма да бъде лесно и просто, но ще трябва да бъде направено”, смята Узунов.
Еврозоната е в рецесия вече трето четиримесечие, след като икономиката потъна за 0,1% в сравнение с предишното тримесечие, когато спадът бил 0,2%, показват официалните данни за Брюксел. Статистическия институт на ЕС съобщи, че 17 страни от Еврозоната са в рецесия. Евростат уточним, че икономиката в Еврозината в периода юли – септември се е намалила за 0,1%.
Бруто-вътрешният продукт на страните от Еврозоната в третото тримесечие регистрирал спад от 0,1%. Най-голям спад има холандската икономика от 1,1%, а след това следва португалската – с 0,8%, Кипър – 0,5% и Испания - 0,3%. Спад на БВП също така са регистрирали и Чехия, Италия, Унгария и Австрия. Икономиките на Испания и Италия отдавна са изправени пред трудности за поддържане на финансовата стабилност, особено в банковия сектор, въпреки много реализирани мерки за спестяване и съкращаване на потреблението. Великобритания и Франция се присъединиха към този клуб, тъй като в първото четиримесечие и те регистрират силен икономически спад. Забавянето на ръста в това тримесечие се очаква и от Германия, икономическия двигател на Европа.
Европа в момента влиза в нов етап от политическа неизвестност, която със сигурност ще я предизвика сегашната стратегия за справяне с дълговете, която поддържа Германия. Мнението на политическите анализатори е, че това ще предизвика ускоряване на кризата, поне в краткосрочен план, но е възможно и дългосрочно, ако не се постигне консенсус за новите течения в Еврозоната. Ако се охладят или замразят отношенията между Берлин и Париж постигането консенсус за политиката може да бъде още по-трудно. Ситуацията в Еврозоната допълнително влошава обстановката в Гърция, защото става все по-ясно безсилието да се реши това финансово бездънно буре.

Манолова предлага таван за таксите на ЧСИ

Това предлагат омбудсманът и граждански организации, които внасят предложения за законодателни промени, насочени срещу частните съдебни изпълнители, банкит [ ... ]


Инджов: ЦСКА мина своя рубикон, предстоят значителни подобрения по базите

Един от собствениците на ЦСКА - Юлиян Инджов, се обърна към „червената” общност с изявление по случай 69-ия рожден ден на клуба. Novsport.com публикувано обръщението без  [ ... ]



източник:
 http://www.world-bg.com/for/viewtopic.php?f=65&t=2006&p=2496#p2496

 

Реклама