Въпросът беше от народния представител от Синята коалиция Кирчо Димитров, според когото има възможност акцизът и ставката да бъдат намалени, а това ще доведе до редица облекчения за производителите на ракия. Цената й ще падне с 2 лева. В този бранш ще могат да влязат много пари и да бъде подпомогната българската икономика, смята депутатът.

Дянков обясни, че на 28 юли 2011 г. България, чрез Министерството на финансите, е изпратила искане до ЕК за разрешение да се прилага намалена акцизна ставка за спиртната напитка гроздова ракия, произведена в страната,  предаде "Фокус".

„На 2 ноември 2011 г. получихме отговор от ЕК, с който ни информират, че подобно предложение на този етап ще доведе до нарушаване на член 110 от Договора за ЕС, съгласно който нито една държава-членка не може да налага върху стоките от други държави членки вътрешни данъци от такъв характер, че да дава косвена закрила на други стоки. ЕК ни уведоми, че е целесъобразно данъчните правила за гроздовата ракия да продължат да следват общите правила за облагане с акциз на алкохола”, добави министърът.

На въпрос защо има три държави в ЕС, за които има изключения, е отговорено, че това е възможно, защото въпросът е поставен при предприсъединителните преговори, уточни Дянков.
"Ракията е трябвало да бъде обявена за национална напитка още преди България да влезе в ЕС, но не е сторено. Вина за това носи Меглена Кунева и това трябва да е ясно на всички", категоричен бе той.

"Г-н Дянков, евтиният популизъм и лъжите няма да ви помогнат", заявиха в отговор от партията на Кунева "Движение България на гражданите".
"Има само три страни в Европейския съюз, които са регистрирали произвеждани на тяхна територия напитки като традиционни. И в трите случая напитките са свързани с традиционен район на производство. Напитки като "ракия", "водка" и "уиски" се считат за традиционни в много държави в рамките на ЕС", се казва в изявлението.

От партията уточняват, че предприсъединителният договор не дава възможност за преразглеждане и оспорване от други заинтересовани страни и затова може да съдържа само безспорни чисто национални запазени наименования. Екипът, водил преговорите за присъединяване, е успял да запази 13 наименования на български напитки с географско означение: "Сунгурларска гроздова ракия", "Сливенска перла", "Стралджанска мускатова ракия", "Поморийска гроздова ракия", "Русенска бисерна гроздова", "Бургаска мускатова ракия", "Добруджанска мускатова ракия", "Сухиндолска гроздова ракия", "Карловска гроздова ракия"; плодови спиртни напитки: "Троянска сливова ракия", "Силистренска кайсиева ракия", "Тервелска кайсиева ракия", "Ловешка сливова ракия".

"Поради това считаме твърденията, че България не е защитила възможността за по-благоприятно данъчно третиране на ракията за спекулативни и издаващи незнание по темата", заявяват още "Движение България на гражданите" и добавят, че по време на преговорния процес до 2007 година екипът на Кунева е успял да постигне най-добрата в ЕС дерогация за облагодателстващо данъчно облагане – домашно произведената ракия за лична употреба е с 50% по-ниска от стандартната за страната акцизна ставка. Подобни отстъпки са получили само Чехия, Унгария, Словакия и Румъния.

От партията намират за странно финансовият министър да не е информиран, че акцизите на алкохолните напитки се формират на базата на алкохолния градус (хектолитър/градус плато), а не на база име или марка.
"И тук като допускаме, че министърът все пак е наясно с тези факти, приемаме твърденията му като опит за манипулация на обществото", се казва още в изявлението.