В последната част от поредицата за най-често срещаните митове за капиталовия пазар ще разгледам още пет мита. Познаването на инвестиционните митове не гарантира реализиране на успешни резултати. За друга част от митовете продължават споровете относно това дали те са митове или пък реални печеливши стратегии.
Мит 11
„Купуването на акции с ниско съотношение P/E е успешна стратегия"
Инвеститорите са добре запознати със значението на показателя Цена/Печалба или P/E. Най-общо казано съотношението показва броя години, за които една инвестиция се изплаща. На теория ниското значение на показателя е белег за подцененост. През годините редица инвеститори следват стратегия, базирана на закупуването на акции с ниско значение на съотношението. Редица изследвания, правени в САЩ, са показвали, че всъщност акциите с високо значение на показателя, са се представяли най-добре. Всъщност, за ниското значение на показателя P/E могат да бъдат посочени две основни причини: 1) Акцията действително е подценена и инвеститорите все още не са й обърнали достатъчно внимание или 2) Има доста добро обяснение акцията да се търгува при ниско P/E. Като че ли на практика по-често ставаме свидетели на реализиране на втората причина, а не на първата. Така например към момента могат да бъдат посочени акциите на Газпром, които се търгуват при изключително ниско ниво на показателя P/E от 2,3х, но въпреки това интересът на инвеститорите не е висок. Причината тук може да се търси не в това, че инвеститорите не са наясно, че годишната печалба на дружеството е близо два пъти по-малка от пазарната капитализация, а по-скоро в това, че очакванията за бъдещата печалба са доста песимистични. Негативни са изгледите като цяло за корпоративна Русия. Ако те се сбъднат, то Газпром би се превърнала от компания с ниско P/E в компания с високо P/E.
Мит 12
„Много по-лесно се повишат цените на акциите, които имат ниски абсолютни цени, отколкото тези на акциите с високи абсолютни цени"
Този мит донякъде повтаря горния. Той е следван от инвеститори, които вярват, че така наречените акции, които се търгуват на единични цени от няколко стотинки имат много по-голям шанс да дублират стойността си в сравнение с акциите, които се търгуват на нива от десетки левове. Отново тук се пренебрегва това, че зад ниската цена на акцията има определено логично обяснение от сорта на това, че компанията може да бъде на ръба на фалита, компанията вече е в процедура по несъстоятелност, рискът е прекалено висок, общият брой на емитирани акции е толкова голям, че прикрива на практика високата пазарна капитализация на дружеството и т.н. Изводът е, че при инвеститорите трябва да бъдат с една идея по-внимателни, когато инвестират в подобни акции.
Мит 13
„Загубата е признак за лоша сделка"
Много често инвеститорите оценяват това дали са направили добра сделка с незабавния ефект от нея. На практика обаче реализиране на загуба от една инвестиция не означава непременно лоша сделка. Други фактори може да са допринесли за загубата, но това не може непременно за означава лоша сделка. Като пример най-често се посочва ситуацията, при която на инвеститор се предлага следната сделка: ако при хвърляне на монета се падне едната страна инвеститорът получава 20 единици, а ако се падне другата страна - инвеститорът плаща десет единици. Рационалният инвеститор би приел подобна сделка, тъй като знае, че при една и съща вероятност за очаквания резултат, печалбата би била по-голяма от загубата. В този случай дори да се загуби, това не означава, че сделката не е била добра. В интерес на истината обаче масовият инвеститор се интересува основно от общата възвращаемост, а не толкова от поетия риск. При инвестирането в акции, закупуването на подценени акции рано или късно ще доведе до добри резултати, но в краткосрочен план също така може да причини загуби. Нетолерантният инвеститор, който не е сигурен в своята преценка, би реализирал загуба.
Мит 14
„Падналите любими акции отново ще се възстановят"
Много често пазарите имат своите т. нар. циклични любими акции. Това означава, че в определен дългосрочен положителен тренд една група акции са смятани за любими пред други. Това е намирало отражение в постигането на по-високи оценъчни показатели, драстично надхвърлящи средните показатели в исторически план. Впоследствие пазарът разлюбва тези акции, започва да ги оценява по-консервативно и техните цени се сриват. Редица инвеститори започват да изкупуват тези „паднали ангели" с надеждата, че скоро те ще възстановят своите цени. Действително единични компании от „падналите акции" успяват да се възстановят частично или напълно, но друга голяма част никога не го правят. Тук най-често посочвания пример и пукването на технологичния балон в САЩ в началото на 21 век. Подобна технологична еуфория като че ли се наблюдава и днес по отношение на редица технологични компании, но голямата разлика идва от това, че днешните любимци не са старите такива.
Мит 15
„Изходът от инвестицията зависи от цената на влизане"
Всъщност това становище трудно може да бъде дефинирано като мит, тъй като за голяма част от инвеститорите излизането от позиция зависи единствено от нивото им на влизане. Така например често срещани стратегии са: 1) излизане от инвестиция, след като тя се дублира или пък се повиши с предварително зададен процент; 2) ако инвестицията покаже загуба, изходът от нея се предприема, когато стойността й достигне първоначалното ниво. Митът се състои в това, че се очаква пазарът да се движи в посока, която зависи от предварителните очаквания. На практика пазарът не се интересува от това на какви нива кой е купил и на какви нива кой е продал. Нещо повече, движението на акциите няма нищо с общо с цената на влизане на инвеститорите. Факторите, които определят движението на пазарите и на отделните акции са толкова комплексни и променящи се, че налагат непрекъснато оценяване както на пазарните условия, така и на фундаменталните оценки на компании, а това няма нищо общо с това на какви ценови нива влизат инвеститорите. Изводът е, че ако някой инвеститор спомене, че влиза в определена позиции и смята да излезе след като инвестицията му покаже 25%, не следвайте подобен инвеститор, а оценете самостоятелно каква е справедливата цена на тази компания , оценете пазарните условия, налице ли е потенциал за поскъпване.
