За по-стриктна политика съществуват морални и правни пречки - най-добрият отговор е приспособяването за минимализиране на негативния ефект.

Температурата на дебатите за имиграцията от България и Румъния през 2014 г. продължава да се покачва. Дори отправната точка разделя мненията: колко голям ще е притокът? Говори се, че мигрантите от двете страни нямат желание да идват в Обединеното кралство и по културни причини предпочитат други дестинации. И наистина, по-голямата част от миграцията от България и Румъния през последните години е към Италия и Испания.

Но може да има и друго обяснение за този модел. След разширяването на ЕС през 2007 г. повечето страни, включително Великобритания, наложиха рестрикции върху трудовата миграция от България и Румъния, докато миграцията към Италия и Испания беше с най-малко ограничения.

Когато контролът отпадне, ще има силна подбуда за миграция към Обединеното кралство. Заплатите са много по-високи отколкото в България и Румъния и нашата социална система е сравнително щедра към имигрантите. Всяка прогноза за евентуалните мащаби на миграцията от тези страни би била обаче книжно упражнение.

Какъв ще е ефектът от тази миграция? За мигрантите и семействата им той ще е най-вече положителен. Повечето ще получат по-добри работни места или по-високи социални придобивки, отколкото в родината си. Отражението върху местното население ще е смесено. Много от новодошлите от България и Румъния ще имат мотивацията и уменията, които направиха имигрантите от страни като Полша привлекателни за работодателите в Обединеното кралство.

Идването им ще бъде заплаха за най-уязвимите сектори от британската трудова сила, за които ще е трудно да се конкурират. Научни проучвания показват, че този ефект ще е минимален, макар че не можем да сме съвсем сигурни. Имиграцията от България и Румъния ще засегне държавните финанси по няколко начина.

Повечето имигранти ще са млади и ще си намерят работа и първоначално облагите им от социалната система ще са по-малки от данъците, които ще плащат. Но ще има загуба на данъчни постъпления от местните, които ще изместят.

Също така ще има имигранти, които ще се установят в страната ни и ще разчитат на подкрепа от данъкоплатците, когато достигнат по-напреднала възраст.

Като се вземе предвид всичко, отражението на миграцията от България и Румъния върху държавните финанси няма да е голямо. Негативният й ефект ще е върху числеността на населението. Великобритания вече е пренаселена и съществува сериозен недостиг на жилищен фонд. Националната статистическа агенция предвижда увеличаване на населението с 11 милиона през следващите 25 години. Имиграцията на българи и румънци ще допринесе за този ръст.

Един несигурен фактор е имиграцията на роми. Досега притокът на роми беше малък, но това може да се промени. В България и Румъния живеят между 0.9 и 2.3 милиона роми, според професор Ян Зельонка, автор на “Европа без граници”.

Ако само малка част от тях дойде в Обединеното кралство, това ще е сериозно предизвикателство. Исторически ромите са преследвано малцинство, живяло в робство през вековете, а в по-ново време масово изтребвано. Проучване на фондация Сорос установява, че 0.5-0.6 на сто от ромите са с по-високо образование - те вероятно ще се помъчат да си намерят работа.

Картината е подобна, макар и не толкова лоша, сред ромските имигранти в Италия и Испания. От мъжкото ромско население на възраст между 26 и 54 години близо 33 на сто е безработно в Италия и 46 на сто в Испания.

Ромските мигранти от България като цяло се справят по-успешно от румънските. Тези модели най-вероятно ще се възпроизведат сред ромските имигранти в Обединеното кралство.

Какви ще са политическите отражения? Правителството в момента търси начини да спести пари и да предотврати този “туризъм за социални облаги”, като ограничи достъпа на мигрантите до социални помощи, жилища и ...