За оправдателната присъда на трибунала в Хага в процеса срещу хърватските генерали бе казано почти всичко, което можеше да се каже.

Присъдата предизвика експлозия от радост в Хърватия и огорчение в Сърбия, отново разгорещи националистическите страсти, доведе до охлаждане на отношенията между Белград и Загреб и дестабилизира отношенията в Западните Балкани.

Причината, поради която това решение, което раздели и съдебния съвет, има такива последици, се крие в мнението от двете страни на сръбско-хърватската граница, че с нея е дадена окончателна присъда за причините и отговорността за гражданската война в Югославия.

За Хърватия тя е окончателно потвърждение на тезата за “отечествената война”, т.е. освободителния характер на войната, която тя води през деветдесетте години.

В Сърбия, където се вярва, че повод за войната бе сепаратизмът на западните републики, който разби общата държава, присъдата бе дочакана като окончателно потвърждение, че Хагският трибунал е инструмент на антисръбската политика на силите, които разбиха Югославия.

От този ъгъл последиците на тази присъда надскачат отношенията между Сърбия и Хърватия и имат пряко влияние върху отношенията в Западните Балкани, окуражават сепаратизма и отдалечават Сърбия и другите страни от региона от Европейския съюз.

Тя, според това виждане, застрашава крехките отношения на трите етнически общности в Босна и Херцеговина, увеличава албанските амбиции в Косово и Македония и застрашава междунационалните отношения в Сърбия.

Събитията, които последваха в последните дни, сякаш потвърждават тези страхове, които една оправдателна присъда на Рамуш Харадинай (такава беше издадена след публикуването на анализа от Хагския трибунал по-рано днес, бел.ред.) би укрепила още повече.

Последиците биха могли да бъдат прекратяване на преговорите между Белград и Прищина и траен застой в отношенията между Сърбия и Европейския съюз, но и влошаване на общата ситуация в региона, нов подем на национализма и крах на политиката на ЕС към Западните Балкани, които още не са превъзмогнали последиците от разпадането на Югославия и десетилетието на гражданска война.

Първа жертва на такъв сценарий биха били преговорите между Белград и Прищина под егидата на ЕС. Присъдата на трибунала в Хага (за хърватските генерали Анте Готовина и Младен Маркач, бел.ред.) предизвика вълна от протести в Сърбия и още повече задълбочи и без това разклатеното доверие на сръбските партии и обществеността към ЕС.

Масло в огъня наливат и изявленията на официалните лица в Прищина, издигането на паметници на загиналите членове на така наречената Армия за освобождение на Прешево, Буяновац и Медведжа по време на конфликта през 2001 г., както и манифестациите в Македония, Косово и Албания по повод “Деня на знамето”, най-големия албански празник, с който тази година се отбелязва и стогодишнината от създаването на албанската държава.

В кипящата атмосфера пространството за преговори ще бъде съвсем стеснено и всяка възможна отстъпка на сръбската или албанската страна би се изтълкувала като “национално предателство”. Дори и ако под натиска на ЕС и САЩ преговорите продължат, на преговарящите ще бъде много трудно, ако не и невъзможно, да убедят своята общественост в тяхната целесъобразност и безпристрастността на посредниците.

В еднакво неблагоприятна ситуация би се оказал и ЕС, който този сценарий би изправил пред възможно фиаско на политиката, която води в Западните Балкани през последните десет години. Още от срещите на високо равнище в Загреб и Солун неин гръбнак бе идеята, че европейската перспектива, т.е изгледите на тези страни за присъединяване към ЕС, намалява напрежението в региона и напредъкът в отношенията между Сърбия и Хърватия през последните години укрепи тази идея.

Стоплянето на отношенията между двете страни в Брюксел бе разтълкувано като потвърждение, че политиката на ЕС дава резултати не само в т.нар. Дейтънски триъгълник Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина, но и отваря възможност за компромиси и преговори между Белград и ...