Красимир ГЕОРГИЕВ*

Немалко европейски, включително и български, медии упорито се опитват да внушават, че мнозинството от татарското население на Крим (около 250 хиляди души, т.е. 10% от цялото население) се придържа към силно антируски позиции и се обявява за връщането на полуострова в състава на Украйна. В подкрепа на това твърдение се цитират най вече декларациите (уж от "името на всички кримски татари") на бившия ръководител на Меджлиса на кримско-татарския народ Мустафа Джемилев, ползващ се с пълната морална и материална подкрепа на Вашингтон и Анкара. При честите си посещения в САЩ и Турция Джемилев редовно обвинява руското правителство, че нарушава "правата и свободите на коренното население на Крим" (макар че татарите се заселват трайно на полуострова едва през ХІV век) и, в същото време, силно завишава собственото си влияние в Меджлиса, където привържениците му не са повече от 10%. Тук е мястото да напомня, че в отговор на тази му активност и опитите да организира въоръжена съпротива срещу законно избраните местни власти правителството в Москва забрани на Джемилев да стъпва в Крим през следващите пет години, което го лишава от възможността да упражнява някакво сериозно влияние както в Меджлиса, така и сред татарската общност.

Впрочем, през десетилетията, в които Крим беше част от независима Украйна, Джемилев имаше достатъчно възможности да промени в положителна посока положението на своите сънародници. Но въпреки че в продължение на 14 години беше депутат във Върховната Рада, той нито веднъж не се опита да инициира приемането на закон в полза на кримските татари, да не говорим, че въобще избягваше да се консултира с избирателите си. Точно обратното, Джемилев и кръгът около него превърнаха Меджлиса в силно корумпирана структура, използвайки я за собственото си обогатяване, включително за сметка на отпусканите от Киев допълнителни средства за "уреждане положението на кримските татари".

Така, още през 1995 името на Мустафа Джемилев се оказа свързано със скандалното присвояване на значителна част от средствата, отпускани за връщането на изселените то Сталин татари на полуострова. Тогава местният информационен портал Sebat публикува доклада на председателя на назначената от правителството ревизионна комисия Енвер Моединов, разкриващ злоупотребите, извършени от парламентарната група на татарите в Парламента на Автономна република Крим, както и чрез контролираната от Джемилев (който по онова време беше председател на Меджлиса) "Имдат-Банк", използвана за "изпирането" на присвоените бюджетни средства.

Впрочем, самозваният "водач" на кримските татари не се е отказал от тази криминална практика и днес. Така, според интернет-портала Novoros.info, при поредното си посещение в признатата само от Анкара т.нар. Севернокипърска турска република, Джемилев се е срещнал с директора на Türkiye İş Bankası Селями Качамак за да провери състоянието на сметката си, където държи няколко десетки милиона долара. В разследване на въпросния портал се твърди също, че друг сериозен източник на доходи за Джемилев и кръга около него е присвояването на значителна част от хуманитарната помощ, изпращана от чужбина чрез такива контролирани от собственото му семейство организации като Асоциацията на кримско-татарските учители "Маарифчи", Лигата на кримско-татарските жени, Медицинският център на депортираните народи и Духовното управление на кримските мюсюлмани.

Според редица местни коментатори, Джемилев нито е в състояние, нито е склонен да работи за подобряване живота на сънародниците си на полуострова, а действията и решенията му се диктуват от Вашингтон и Анкара. На всичкото отгоре той се опитва да привлече към откровено деструктивната си активност чеченската и черкеската имигрантски общности в Турция.

Както вече споменах, Джемилев се подкрепя и финансира от турските власти, чиито представители редовно консултират ръководителите на различни кримско-татарски организации. Ролята на координатор в тази сфера изпълнява зам. министърът на външните работи на Турция Наджи Кору, с активната помощ на Турската агенция за сътрудничество и координация (ТІКА), която посредничи между Външното министерство в Анкара и татарските неправителствени организации в Крим. Вероятно съвсем скоро Джемилев ще получи и турско гражданство, така че ще може официално да осъществява подривната си активност от територията на югоизточната ни съседна, след като Москва му забрани да стъпва в Русия. Тук е мястото да спомена, че Джемилев поддържа връзки и с отделни български татари, опитвайки да ги привлече към своята мрежа. В този смисъл, активността му представлява предизвикателство и за собствената ни национална сигурност.

Междувременно Джемилев активира и старите си връзки с ислямистките организации в Турция, както и с такива смятани за терористични формации, като "Хизб-ут-Тахрир" и "Ал-Такфир", с цел подготовката на нелегални въоръжени акции срещу новите власти в Крим. Тук е мястото да напомня, че именно активната подкрепа от страна на Джемилев за въпросните две организации попречи навремето на украинските власти да ги забранят още през 2009. Преди присъединяването на Крим към Русия, татарският лидер беше приютил под крилото на Меджлиса няколкостотин ислямисти от "Хизб-ут-Тахрир" и "Ал-Такфир", използвайки ги за сплашването и дори за политическото отсраняване на политическите си конкуренти.

Впрочем, за укрепване позициите на филиалите на тези две организации в Крим съдейства и сегашният председател на Меджлиса и президент на Световния конгрес на кримските татари Рефат Чубаров. Както е известно, през май 2014 той, заедно с 800 свои привърженици се опита да блокира руско-украинската граница, като целта беше да бъдат убедени поканените представители на западни медии, че става дума за сериозен етнически конфликт. Акцията обаче се провали, след като самите участници в нея разбраха, за какво се опитват да ги използват.

Съзнавайки, че подобен тип политически действия не събират очакваната подкрепа, Чубаров и хората около него се ориентираха към овладяване на местните джамии, опитвайки се да заменят досегашните мюсюлмански проповедници, изповядващи традиционния ислям, с откровени уахабити, финансирани от Саудитска Арабия.

Впрочем, Чубаров и Джемилев отидоха и по-далеч, като наскоро подписаха меморандум с назначения от новите власти в Киев за губернатор на Днепропетровска област украински олигарх Игор Коломойски за създаването на отделен татарски батальон "Крим", който да действа съвместно с формираните от самия Коломойски наказателни батальони "Щурм" и "Днепър" както в разбунтувалите се територии на Югоизточна Украйна, така и в самия полуостров Крим. Тези им действия обаче, още повече стесняват и без това топящата се група от техни привърженици в средите на кримските татари.

В крайна сметка, въпреки твърденията на редица западни медии, след присъединяването на Крим към Русия животът на местните татари се промени в положителна посока. Техни представители получиха ръководни постове в правителството на автономната република и за първи път от дълго време насам имат възможност сами да решават проблемите си. Освен това, те вече могат да се възползват от правата, които им дава руският закон за реабилитиране на репресираните народи, а татарският език има статут на един от държавните езици. На полуострова действат 14 татарски училища и за първи път започнаха да се решават натрупалите се през последния близо четвърт век пред тази общност проблеми. Което не оставя особени шансове за ектремистки настроени самозвани лидери на татарската общност, като Чубарев и Джемилев и до голяма степен обезмисля външната подкрепа за тях.

* Център за изследване сигурността на Балканите и в Черноморския регион