Около 30% от проблемните кредити са на софийски длъжници, но всеки 4-ти проблемен кредит, уловен от изследването, произхожда от малките градове.

Около 1/3 от домакинствата - длъжници разполагат със суми от 600 лв. до 1000 лв., а доходите на другата 1/3 са в диапазона от 1000 лв. до 1500 лв.

58% от хората заявяват, че „при никакви условия не биха прибягнали до кредит”, което говори за недоверието на българина. Кредитирането на българските домакинства в момента е в ситуация на „замръзване”.

Спестяванията на населението постоянно нарастват и кредитирането все по-малко е фактор за икономическия растеж и динамизиране на икономическия живот.
В същото време 84% от домакинствата признават, че не могат да спестяват. Увеличението на депозитите е предимно при големите такива, вкл. и при тези над 1 млн. лв.

Ремонт, покупка на жилище, нови уреди за бита - това са сред най-често срещаните причини за теглене на кредит през последните няколко години.

„По-малко хора ползват системата за кредитиране, от гледна точка на рисковете няма някакво увеличаване на рисковете, но има по-малко длъжници, които обслужват по-големи задължения. Като отливът е с около 10%”, обясни Борис Гюров от Институт за икономически изследвания на БАН.

Хората имат страх от ползването на кредит - категорични са икономистите. Въпреки това над 40% от българите в областните градове, извън столицата, имат повече от един кредит.

Най-трудно се обслужват жилищните ипотечни кредити.
„Към настоящия момент равнището на лошите и преструктурирани особено жилищни кредити е някъде между 20-25%. Това е при всички случаи едно много сериозно число”, посочи проф. Гарабед Минасян.

Кредитният бум от преди 7-8 години вече е отминал, отчитат икономистите от БАН. Но средната сума, която дължат семействата се е увеличила за 5 години. Ако през 2009 г. тя е била около 14 хил. лв., сега е стигнала до 20 хил.

Учените препоръчват:

► въвеждане на единен стандарт на кредитните договори
► задължителен максимален праг от доходите, който може да се използва за погасяване на вноските