Добавете безплатно своя сайт в българската класация Страна Топ 100 и му подсигурете допълнителен трафик и посещения.
В новинарските рубрики
В момента има 58 посетителя в сайтаВ десетката: А след Максим? |
Сряда, 07 Ноември 2012г. 00:03ч. | |||||
![]() От 15 митрополити, ръководещи епархиите на Българската православна църква, само о бозе почившият патриарх Максим, ловчанският митрополит Гавриил, доростолският митрополит Амвросий и най-младият сред висшите духовници - пловдивският митрополит Николай, не са били сътрудници на Държавна сигурност - по официално огласените данни от Комисията по досиетата. Оттук нататък е твърде интересен изборът на новия патриарх. Нямам предвид каноничните изисквания и процедури, а обществено-политическия смисъл. Ако бъде избран бивш агент на Държавна сигурност, сиреч, някой от мнозинството други 13 митрополити - това ще е знак, че гербавите мутромилиционери са овладели и Църквата. Същият знак ще е ако бъде избран Николай Пловдивски. Той е твърде властоугоден, въпреки че умело маскира това под формата на православен фундаменталист. Истинският проблем на Николай Пловдивски е, че не отговаря на изискването за навършена 50-годишна възраст, липсват му цели 7 години до нея. Не ми се вярва днешната власт да постъпи както глупавите и богонеугодни хора при първото управление на СДС, които нагазиха с калните си обувки църковната същност и църковния канон. Според мен около 95% от българите, независимо, че голямата част от тях се смятат за православни, нямат идея какво е канон. Това е все едно закон - но не в държавата, а в църквата. Особено в православните църкви на той е изключително важен. Дори Римокатолическата църква е по-гъвкава по отношение на канона. Между другото, като казах “православни църкви” - т.е. множествено число, е също нещо непонятно за 95% от българите. Римокатолическата църква е една единствена. А православните църкви са 15 автокефални, сиреч самоуправляващи се (който поназнайва гръцки, ще разбере само от базисното определение - “автокефални”) и 7 църкви, които са в канонична зависимост от някоя автокефална църква. Автокефалните църкви са Константинополската, Александрийската, Антиохийската, Иерусалимската, Руската, Грузинската, Сръбската, Румънската, Българската, Кипърската, Еладската, Албанската, Полската, Православната Църква на Чешките земи и Словакия, Православната Църква в Америка. Всички тези църкви, респективно техните глави - патриарситe, са равни помежду си. За разлика от римокатолиците от цял свят, които имат един глава - папата, и чиито енциклики, були и прочие (не съм им много веща в канона) нормативни църковни актове имат сила, задължителна за всички. Но да се върнем към нашия проблем. Моралът и канонът предполагат, че изборът на наследник на о бозе почившия Максим трябва да се осъществи измежду двама митрополити: Гавриил Ловчански и Амвросий Доростолски - които не са били агенти на ДС. Третият, който не е бил агент - поради младостта си, Николай Пловдивски би бил открито скандален избор от гледна точка на устава - 43-годишен, когато се изискват 50. С Амвросий Доростолски има друг проблем - по време на печалния за вярата, за Църквата и за вярващите разкол той бе активен участник в разколническата група на Пимен. И независимо от това, че разколът бе преодолян с доброта и взаимосъгласие, той не може да бъде зачеркнат като несъществуващ. И никой от митрополитите участници в него не може да свали от себе си този грях. Всеки от останалите 13 пък би бил скандален от морална гледна точка. Не само от гледна точка на общочовешкия морал, а и от църковния. Нещата, които има в досиетата на почти всички, са, меко казано, нелицеприятни. Може би единствен Натанаил Неврокопски би могъл, и то с основание, да твърди, че няма небогонеугодно дело, което е вършил, а е работил за българската държава. Да, така е. Ама като агент на Първо главно управление на Държавна сигурност. Не мисля, че да работиш за комунистическата Държавна сигурност е богоугодно дело. И какво стана? Единственият достоен от църковна и морална гледна точка е Гавриил Ловчански. Той е приеман донякъде като представител на руското лоби. Но когато говорим за църковни лобита, сме длъжни да знаем, ...
Nestled in the heart of Slovenia, Ljubljana is a city that captivates with its charm, history, and welcoming atmosphere. Imagine strolling along picturesque streets, passing by a blend of Baroque and modernist architecture, with the gentle hum of the Ljubljanica River running beside you.
Покупка авиабилетов – неизбежный этап для путешественников. Однако стоимость билетов может значительно варьироваться в зависимости от множества факторов. Чтоб [ ... ]
|